Извора на белоногата - Харманли

Между селата Ибинча и Харманли, на самия път, се намира една чешма, наречена Акъ балдъръ чешмеси. С тези думи започва известната българска поема „Изворът на белоногата“, създадена от Петко Славейков през 1873 година. Творбата възпява силата на българската жена и невероятната красота на селския живот. Славейков прекарва част от живота си в Харманли, опознавайки този край, и е обзет от желание да открие къде е погребан Вълкашин. Именно това търсене го отвежда до тази чешма, прославена впоследствие благодарение на него. Акъ балдъръ чешмеси, днес наричана Изворът на белоногата, е построена в края на XVI век от Сиавюш паша. До нея е издигната статуя на главната героиня – белоногата Гергана, чието достойно поведение впечатлило великия везир. Според преданията, на мястото имало три мраморни надписа, но до днес е запазен само един: „Благодарение на водата всяко нещо е живо. Благотворителят почитания Сиавюш паша. 1585.“ През 1960 г. Археологическият институт при БАН провежда разкопки, потвърдили, че чешмата край Харманли е изградена в края на XVI век заедно с известния мост Олудере и вече несъществуващите кервансарай, джамия и хамам. При проучванията е открита и тракийска керамика от предримската епоха, свидетелстваща, че на това място е имало живот още преди 2500 години. С други думи – около този извор винаги е кипял живот.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви